Образи
„Роден съм на 27 октомври 1875 в гр. Елена като последен член на осемчленното бедно семейство на Иван Билберя и Мария Миланова Грънчарова, които до края на живота си тъй и не можаха да разрешат своя спор, кой от двамата ме е надарил с дарбата да шаря чуждите стени и кепенци по улиците…” – така започва една своя автобиография Христо Берберов (1875 – 1948), разсъждавайки над корените на своя талант.
През 1986 г., близо 40 години след смъртта му, в Националната галерия в София наследниците на художника организират първата и единствена до момента негова самостоятелна изложба.
Възпитаник на Кралската академия за изящни изкуства „Албертина” в Торино, той е един от първите български художници с академично образование и активен участник в нашия художествен живот до началото на 20-те години на ХХ век.
Последващото му оттегляне, пренасочването му към тихите занимания, свързани с църковната живопис, дългогодишната му работа като учител говорят за личност с особена чувствителност, за която свидетелство намираме и в неговите творби, подбрани в есенната изложба на галерия „Лоранъ“.
Образите, изпълнили салона на галерията, разказват за интимния и фантазен свят на художника. Сред тях намираме маслени творби и рисунки, изработени със забележителна деликатност. Разпознаваме портрети на членове на семейството му, собствен портрет, разнообразни по техника и сюжети ескизи – харамии, пастири и самодиви, етюди.
Всички изложени произведения са преминали през раставрационните ателиета, a oсобен интерес предизвикват двете запазени оригинални рамки, възвърнали блясъка си отпреди 100 години.
Некомерсиална по своя характер, изложбата се осъществява с подкрепата на национален фонд „Култура“ и представлява част от едногодишната програма на галерия „Лоранъ“, свързана с популяризиране личността и творчеството на Христо Берберов.
